Какво означават диспраксия и апраксия - начини за преодоляването им

 
 Вероятно сте срещали човек, който в ежедневието си среща затруднения при елементарни,рутинни  дейности и движения като:често падане дори при спокойно ходене, затруднения при  държане на прибори за хранене,както и при сглобяване и подреждане на предмети, често изтърване на предмети,неспособност да планира елементарни действия ,превключване от едно действие в друго,което логично от своя страна води и до затруднения в говора, писането и четенето. 
На пръв поглед това са едва забележими дефицити в поведението на човека и той едва ли би им обърнал внимание, ако не ставаше въпрос за нещо много по-сериозно.

Диспраксията е неврологично разстройство, което засяга координацията на движенията и затруднява способността на човека да извършва точни и плавни двигателни действия. Често се свързва с трудности в моториката и планирането на последователни движения, които включват както физически задачи (като писане, закопчаване на дрехи), така и речеви умения, като артикулацията на звуците. Това разстройство може да засегне деца и възрастни, като симптомите варират в зависимост от възрастта и степента на диспраксията.

Признаци на диспраксия

• Трудности с координацията на тялото – трудност при ходене, тичане, скачане.
• Фини моторни затруднения – проблеми при писане, рисуване, рязане с ножици.
• Речеви трудности – затруднения с артикулацията на звукове, нарушена плавност на говора.
• Затруднено планиране и изпълнение на задачи – невъзможност за лесно изпълнение на последователни действия, като обличане или подреждане на обекти.
• Трудности в социалните умения – проблеми в разбирането на невербалните сигнали, трудности в общуването и изразяването на емоции.

Видове диспраксия:

Идеационна диспраксия – трудност в планирането и организирането на сложни действия и последователни движения.

Идеомоторна диспраксия – проблем с извършването на прости, автоматични движения, като например вземане на предмет или жестове.

Конструктивна диспраксия – засяга пространственото възприятие и организация, което води до затруднения при задачи като сглобяване на пъзел или подреждане на обекти.

Оромоторна (или вербална) диспраксия – специфични трудности при координирането на движенията, свързани с речта, което затруднява говоренето.

Освен диспраксия, различаваме и нейното  по-сложно състояние, а именно-апраксия:

Апраксията е неврологично състояние, характеризиращо се с невъзможност за извършване на целенасочени движения, въпреки че двигателната функция е запазена. Състоянието може да засегне различни действия и части на тялото, като се изразява в трудности при извършване на прости или сложни моторни задачи, които обикновено не изискват усилие за човек без апраксия. Видовете апраксия включват:

1. Идеомоторна апраксия – Пациентът запазва идеята за движение, но изпитва затруднение с реализацията му. Може да не успее да повтори действия по имитация или да демонстрира въображаеми действия, например как се използва отвертка.

2. Конструктивна апраксия – Засяга способността за извършване на действия, свързани със сглобяване и подреждане на предмети. Често се наблюдава при пациенти с Алцхаймер или други форми на деменция и включва затруднения с пространственото ориентиране.

3. Орална и речева апраксия – Засяга движенията на лицевите мускули, устните и езика, затруднявайки артикулацията и координацията на говорните звуци. Оралната апраксия затруднява и преглъщането и храненето.

4. Апраксия на обличането и походката – Тези форми затрудняват процесите на обличане и ходене, като затрудняват координацията на тялото и насочването на движенията спрямо пространството.

Причините за апраксия обикновено се свързват с увреждания в специфични зони на мозъка – лобната или теменната кора, като това може да се случи след инсулт, травма, мозъчни тумори или дегенеративни заболявания като деменция и болест на Алцхаймер. 

Подходи за преодоляване на диспраксията

1. Ерготерапия:

   • Ерготерапевтите работят с деца и възрастни за подобряване на ежедневните им дейности. Това може да включва упражнения за развитие на фината и грубата моторика, които помагат при координация и изпълнение на задачи.

2. Логопедична терапия:

   • Логопедите помагат при речева диспраксия, като работят върху изграждането на контрол и последователност в артикулацията на звуците и думите. Това може да включва повторение на движения на устните и езика, както и ритмични упражнения, които помагат за ритъма на речта.

3. Физиотерапия:

   • При тежки случаи на диспраксия, физиотерапевтите могат да работят върху цялостната моторна координация и укрепване на мускулите, което да подобри контрола на тялото.

4. Упражнения за планиране на действия:

   • Игрите с инструкции, пъзелите, подреждането на обекти по определен ред и логически задачи са полезни за развиване на умения за планиране и последователност на действията.

5. Игри и дейности за фина моторика:

   • Моделирането на глина, оцветяването, реденето на малки предмети като мъниста и работа с пластилин помагат за развиване на фината моторика, което е особено важно при детската диспраксия.

6. Използване на технологии и приложения:

   • Съществуват специализирани мобилни приложения и компютърни програми, които насърчават фините двигателни умения чрез интерактивни игри и визуални упражнения, което прави терапията по-достъпна и приятна за децата.

7. Социална и поведенческа подкрепа:

   • Работата със специалисти в социалните умения, както и участието в групи за подкрепа, помага на децата и възрастните да се справят с психологическите предизвикателства на диспраксията.

Подходящата комбинация от терапевтични подходи може значително да подобри качеството на живот на хората с диспраксия и да им помогне да развият по-добър контрол върху движенията и комуникацията си.
И накрая нека да подчертаем нещо изключително важно:

Диспраксията и Апраксията са неврологични разстройства, които засягат в еднаква степен, както деца, така и възрастни и своевременната терапия би спомогнала за бързото и ефективно подобряване както на физическото, така и на психическото състояние.